„Васил Стоилов – създаването на човека“ е нова книга за мястото и значението на художника Васил Стоилов (1904-1990) в българското изкуство. Изданието е базирано на непубликувани ръкописи на литературния и художествен критик Владимир Свинтила (1926-1998), съобщават издателите от „Захарий Стоянов“.

Книгата съдържа 124 страници и е илюстрирана. Читателите ще имат възможност да се докоснат едновременно до образния и пластичен свят от мадони, моми и битови сцени на един от представителите на движението за родно изкуство от началото на ХХ в., описани от Владимир Свинтила, посочват още от издателството.

„Понятието „българско” в новата ни живопис и новата ни култура не може да бъде образувано без неговото изкуство. Образът на българската мадона остава свързан преди всичко с неговите монументални платна. Образът на българската земя е също тъй до голяма степен свързан с неговите битови картини и пейзажи. Националната специфика на новата ни живопис е немислима без него", пише в ръкописите си Владимир Свинтила относно творчеството на художника Васил Стоилов.

По думите му Стоилов е от тези художници, които сполучливо и навреме са хвърлили назад мост към Българското възраждане. „Така и чрез неговото творчество бе осигурена необходимата приемственост, без която няма живот за никое изкуство. В Стоиловото творчество има отгласи от възрожденската живопис и портрети, в него има възпоменания за дръзновението на Захарий Зографи за кротката идилия на Клинков. Творчеството на Васил Стоилов е вена, която отвежда в началото и в бъдещето в нея тече живата кръв на българското народностно-национално изкуство“, гласи още част от написаното от Владимир Свинтила.

Васил Стоилов е роден в София през 1904 г., където завършва Националната художествена академия (НХА) в класа на проф. Цено Тодоров. В периода 1928-1932 г. живее в Париж, където рисува портрети и участва в изложби като есенния салон на гранд Пале, галерия „Фигаро“, галерия „Анри Манюел“ на Монмартр и т.н. Първата си самостоятелна изложба в България организира през 1932 г. в София. Сключва брак с Ганка Найденова - племенница и изследователка на Пейо Яворов, а през 1958 г. става професор по изобразително изкуство. Умира в София на 13 февруари 1990 година.

/ ВТ